Често задавани въпроси

С разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от ППЗЗКИ се въвежда изискване куриерите, които пренасят материали, съдържащи класифицирана информация, на територията на страната, и охраната да носят оръжие. ЗЗКИ и ППЗЗКИ не съдържат изисквания за вида на оръжието. Съгласно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, оръжието може да бъде огнестрелно и неогнестрелно. При вземане на решение относно вида на оръжието, използвано от съответните куриери/охрана, организационните единици отчитат спецификата на преноса с оглед осигуряване на адекватна защита на класифицираната информация.

При подаване на искане до ДКСИ за издаване на куриерски карти, организационните единици удостоверяват, че лицето, което ще изпълнява куриерски функции отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 3 от ППЗЗКИ. В Задължителните указания на ДКСИ за пренасяне на документи и/или материали, съдържащи класифицирана информация чрез куриери-служители в организационни единици, е приложен примерен, но не задължителен документ за удостоверяване на горното.

Съгласно чл. 82, ал. 3 от ППЗЗКИ класифицирана информация с ниво на класификация „За служебно ползване“ може да се изпраща по пощата по реда на чл. 83 от ППЗЗКИ, а именно само препоръчано с обратна разписка.

Във връзка с често задавани въпроси относно достъпа до класифицирана информация с изтекъл срок на защита, представяме следната информация:

В изричната норма на чл. 34 ЗЗКИ определя сроковете за защита на класифицираната информация, а именно:

– за информация, маркирана с гриф за сигурност "Строго секретно" – 30 години;

– за информация, маркирана с гриф за сигурност "Секретно" – 15 години;

– за информация, маркирана с гриф за сигурност "Поверително" – 5 години;

– за информация, класифицирана като служебна тайна – 6 месеца.

Когато националните интереси налагат, горните срокове могат да бъдат удължени при условията и по реда на чл. 34 от ЗЗКИ и чл. 50 от Правилника за прилагане на ЗЗКИ, но с не повече от първоначално определените.

Не се допуска отклонение от принципа на срочната защита, като дори в случай на удължаване на установените в закона срокове за защита - ефект, който може да бъде постигнат само с решение на Държавната комисия по сигурността на информацията, когато националните интереси налагат това, удълженият срок не може да надвишава първоначално определения. Следователно безсрочна защита на класифицираната информация, създавана в Република България, не се допуска.

След изтичане на сроковете за защита, информацията, съдържаща се в конкретния документ/материал вече не е класифицирана. Правилото на чл. 34, ал. 3 от ЗЗКИ предвижда премахване на нивото на класификация, а съгласно чл. 36, ал. 3 от ППЗЗКИ фактически действия по премахването на грифа за сигурност не се изискват. Същите последици настъпват и при премахване на нивото на класификация поради отпадане на основанията за защита на конкретната информация. В последния случай обаче следва да се изпълнят техническите действия съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от ППЗЗКИ.

Практически, в тези случаи спрямо конкретната информация не се налага прилагане на предвидените по видовете сигурност мерки за защита. Такава информация в срок една година след изтичане на съответния срок/премахване на нивото на класификация поради отпадане на основанията за защита, се предоставя на съответния държавен архив (чл. 33, ал. 2 от ЗЗКИ). Унищожаване на такава информация може да се извърши само след изтичане на една година след срока на защитата/премахване на нивото на класификация поради отпадане на основанията за защита (чл. 33, ал. 3 от ЗЗКИ) по ред, определен в ЗЗКИ и ППЗЗКИ.

След премахване на нивото на класификация, независимо от основанието за това, достъпът до такава информация се осъществява по реда на Глава трета от Закона за достъп до обществена информация. Това практически може да се осъществи в рамките на предвидения едногодишен срок при организацията, която я съхранява или по правилата на съответния държавен архив, ако документите/материалите са предадени в такъв.

Според нормите на чл. 57, ал. 4 и 59, ал.З от ЗЗКИ актовете на отказ за издаване на достъп до класифицирана информация или отнемане на издадено разрешение за достъп до класифицирана информация не се мотивират, а се посочва само правното основание за издаването им. В този смисъл посочването на конкретното правно основание за издаване на административния акт има съществено значение за неговата действителност.

Една от хипотезите за отказ или отнемане на достъп до класифицирана информация е лицето да не отговаря на някои от изискванията на чл.40, ал. 1 от ЗЗКИ. Разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗЗКИ съдържа осем хипотези, като точки 6 и 8 са конкретизирани в лимитативно изброени случаи по чл.41 и чл. 42, ал.1 от ЗЗКИ.

Следователно, позоваването само на чл. 57, ал.1 от ЗЗКИ /при отказ / или 59, ал.1 от ЗЗКИ /при отнемане/ и чл. 40, ал.1, т. 6 и т.8 от ЗЗКИ, когато са налице тези хипотези, прави правното основание непълно, а това води до ограничаване на правото на защита на лицето. Необходимо е да се препрати към конкретната точка/и на чл.41, съотв. чл. 42, ал.1 от ЗЗКИ според случая.

Неизчерпателното посочване на правните норми, послужили като основание за издаване на акта, прави същият нищожен и води до обявяването му за такъв от Държавната комисия по сигурността на информацията при евентуалното му обжалване.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 03.12.2014 г. на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 4/2014 г., ОСНК, премахването на нивото на класификация на делата, по които класифицирането е станало на основание точка 8 от раздел II на Приложение № 1 към чл. 25 от ЗЗКИ (отм. ДВ бр. 70 от 09.08.2013 г.) се извършва ех lege, т.е. по силата на закона, като когато делото е в съдебната фаза, не е необходимо изпълнение на процедурата по чл. 31 от ЗЗКИ за всеки конкретен случай, респ. за уведомяване на автора на документа.

В организационните единици, в които се намират дела, съдържащи материали, класифицирани на отпадналото ex lege основание (т.е отменената с ДВ бр. 70 от 09.08.2013 г. точка 8 от раздел II на Приложение № 1 към чл. 25 от ЗЗКИ), завеждащите регистратури, под контрола на съответните служители по сигурността на информацията, се явяват длъжностните лица, които следва да правят отбелязванията относно премахването на нивото на класификация. Под отбелязване следва да се има предвид, както отразяването на премахването на грифа за сигурност върху материала, така и отразяването на това обстоятелство в съответните регистри (напр. в графа „Забележка“ да се записва „Премахнато по силата на закона (ДВ, бр. 70 от 09.08.2013 г.)“).

С оглед осигуряването на еднаквата защита на класифицираната информация и в изпълнение на чл. 50, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация, организационните единици, в които се намират дела, съдържащи материали, класифицирани на отпадналото ex lege основание (т.е отменената с ДВ бр. 70 от 09.08.2013 г. точка 8 от раздел II на Приложение № 1 към чл. 25 от ЗЗКИ) следва да предприемат действия за уведомяването на ДКСИ и всички получатели на документите (в случай, че същите са им известни) относно премахването на грифа за сигурност. ДКСИ препоръчва същите действия да бъдат предприети и по отношение на автора на документа.

Определянето на характера на всяка информация като класифицирана представлява аналитичен процес, по време на който се изследва информацията като съвкупност от данни или знание за събитие, обект, явление и др. Този процес задължително завършва с оценка на значимостта на конкретната информация от гледна точка на дефинираните в ЗЗКИ (§ 1, т. 14 от ДР на ЗЗКИ) интереси на Република България, свързани с националната сигурност. Водещ законов принцип е, че информацията се класифицира според собственото си съдържание, а не според класификацията на информацията, на която се базира, или на информацията, за която се отнася.

Определянето на конкретна информация като класифицирана информация – държавна тайна e дейност, при която се установява кумулативното наличие на всички елементи от следния фактически състав
(чл. 46 от ППЗЗКИ):

1. Попада ли конкретната информация в Списъка на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна (Списъка) - уредбата на информацията в Списъка е направена общо и абстрактно. Анализирайки конкретната информация, трябва по категоричен начин тя да бъде съотнесена към конкретна точка от Списъка, която да кореспондира точно със съдържанието на информацията. Така по несъмнен начин се указва за кои точно интереси, свързани с националната сигурност на Република България , се отнася конкретната информация.

Само фактът, че дадена информация попада в Списъка, не прави информацията класифицирана. Това е първото необходимо условие. За точното определяне дали конкретната информация има характер на класифицирана информация – държавна тайна, е необходимо преценка за наличието на останалите задължителни елементи, предвидени в чл. 46 от ППЗЗКИ  за класифициране на информация и определяне нивото на класификация. 

Така, ако се установи, че дадената информация попада в обхвата на Списъка, във всички случаи трябва да се направи и кумулативна преценка за следното:

2. Налице ли е заплаха или опасност от увреждане или увреждане на съответните интереси – става въпрос за интересите, които са регламентирани в Списъка. При оценката на конкретната информация, трябва да се държи сметка за наличието на заплаха или опасност от увреждане или увреждане на съответните интереси, за които тази информация се отнася чрез включването й в обхвата на конкретна точка от Списъка.

„Заплахата” се определя като основателно предположение за възникване на инцидент, кризисна ситуация или за увреждане на основни ценности, интереси и цели на обществото, на живота, здравето и имуществото на гражданите, за унищожаване на съществуващите материални и природни ресурси и за функционирането на икономиката вследствие на проявлението на тези събития. В този смисъл заплахата нанася вреди върху цялостната система на обществения живот, като се започне от отделната личност, групата, колектива, държавата, на регионалната и глобалната сигурност.

“Опасността” характеризира действия и бездействия, състояния и ситуации (включително ресурсен недостиг или неадекватно поведение) в или извън страната, чието развитие или задълбочаване могат да нанесат сериозни щети на националната сигурност. Опасностите се откриват по-трудно. Може да бъдат регистрирани или идентифицирани, когато са настъпили вредни последици за държавата, обществото или отделния индивид.

Заплахата е реален факт, проявено обстоятелство, докато опасността се крие в сферата на възможното.  Вреди се предвиждат и в двата случая, като тъй като заплахата е предвидима, вредите от нея са по-лесно предотвратими, а при опасността понякога тя се идентифицира едва след настъпването на вредните последици.

3. Нерегламентираният достъп до конкретната информация ще създаде ли опасност за посочените интереси

4. Налице ли са обществени интереси, които подлежат на защита по смисъла на ЗЗКИ – става въпрос за конкретни интереси, така, както са дефинирани в чл. 25 във връзка с § 1, т. 13 и 14 от ДР на ЗЗКИ.

След като се достигне до извод, че горните предпоставки са налице, от изключителна важност е правилното определяне на степента на заплахата или опасността от увреждане или увреждане на съответните интереси. Това става по критериите в чл. 28, ал. 2 от ЗЗКИ и съобразно тази преценка се поставя съответно ниво на класификация за сигурност, което определя и по-нататъшните мерки за защита на съответната информация.

Във връзка с гореизложеното и в контекста на законовия принцип, че всяка информация се класифицира според собственото й съдържание, това дали една информация е класифицирана информация – държавна тайна или не е, е въпрос на комплексна оценка.

Комплексната оценка относно класифицирането на даден документ или материал, според ЗЗКИ, се прави от т.нар автор на документа, т.е. от лицето, имащо право да подписва документ, съдържащ класифицирана информация. Това лице поставя и съответен на нивото на класификация гриф за сигурност, като елемент от защитата на информацията.

Изхождайки от разпоредбата на чл. 26 от ЗЗКИ служебна тайна е информацията, нерегламентираният достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правнозащитен интерес. От текста на горецитираната разпоредба следва изводът, че информацията представляваща служебна тайна е регламентирана в специален закон, в който са определени различни категории информация, в чиито предметен обхват попадат конкретните сведения от дейността на организационната единица, нерегламентирания достъп до който би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правнозащитен интерес. Вредните последици при нерегламентиран достъп до информация, класифицирана като служебна тайна не са определени по степени в ЗЗКИ, от което обаче не следва извода, че те са „незначителни“ или  „маловажни“.

Изразът „друг правно защитен интерес“ включва в себе си интересите на определен отрасъл, подотрасъл или търговска дейност.

Втората алинея на чл. 26 ЗЗКИ добавя още една характеристика към понятието “служебна тайна” – че като такава тя се определя със закон. Това е законът или законите, регламентиращи сферата на дейност на организационната единица. Става дума за закон в тесния смисъл на понятието и не е допустимо да се създават нови категории информация – служебна тайна с подзаконови актове като правилници, наредби, инструкции и др.

Ръководителят на съответната организационна единица, в рамките на закона, обявява със заповед списък на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна, за сферата на дейност на организационната единица (чл. 26, ал.3 от ЗЗКИ)
За установяване на наличието на информация – служебна тайна, авторът на документа извършва преценка на неговото съдържание. В случай, че информацията е:

• Обявена като подлежаща на класификация като служебна тайна в специален закон;
• Попада в Списъка на категориите информация – служебна тайна за сферата на дейност на ОЕ по чл. 26, ал. 3 от ЗЗКИ;
• Отнася се до интереси на държавата или друг правнозащитен интерес;
• Налице е заплаха/опасност от увреждане на тези интереси;
• Нерегламентираният достъп до информацията би увредил тези интереси

то е налице необходимост информацията да се класифицира като служебна тайна.

При установяването на необходимост от класифициране на информацията, като служебна тайна документът се маркира с гриф „За служебно ползване”. Задължителен елемент от този гриф за всеки документ -  служебна тайна, създаден в организационната единица, е посочването на правното основание. Това означава, че задължително следва да се посочи правната разпоредба и наименованието на специалния закон, който е послужил като основание за класифицирането на определена информация, като служебна тайна.

Срокът на защита на информацията, представляваща служебна тайна, съгласно чл. 34 от ЗЗКИ, е 6 месеца. По преценка на автора на документа, може да се предвиди и друг по-кратък срок, различен от този по чл. 34, ал. 1, т. 4 от ЗЗКИ.

Действащото законодателство борави със сходни по смисъл понятия като “служебна информация”, “търговска тайна”, “производствена тайна”, “тайна на кореспонденцията”, “тайна на данните за създаване на електронния подпис” и т.н. Те не представляват служебна тайна като вид класифицирана информация. Обикновеното възлагане на задължение за опазване на служебна тайна или наличието на фразата “служебна тайна” в даден закон не представлява въвеждане на нова категория “служебна тайна”.

Служителят по сигурността на информацията заема важно място в системата за сигурност и защита на класифицираната информация в организационната единица.

Със ЗЗКИ за пръв път в Република България се създава длъжността служител по сигурността на информацията. Всяко ведомство, създаващо, обработващо и съхраняващо класифицирана информация, определя лице, изпълняващо такива функции.

Ръководителят на организационната единица назначава или определя лице, което да изпълнява функциите на служител по сигурността на информацията след получаване на разрешение за достъп на това лице до класифицирана информация, издадено от ДКСИ.

В зависимост от нивото и обема на класифицираната информация, ръководителят на организационната единица може да изпълнява функциите на служител по сигурността на информацията.

Ако обемът на класифицирана информация, с която ще работи в организационната единица е голям, съвместяването на функциите на ръководител на организационната единица и на служител по сигурността на информацията не е препоръчително, защото това би препятствало ефективното и навременно изпълнение на задълженията по ЗЗКИ.

За назначаването на служител по сигурността на информацията не е задължително разкриването на отделна щатна бройка, тъй като това лице може да съвместява настоящата си длъжност с тази на служител по сигурността на информацията.

Макар, че ЗЗКИ не съдържа изрична забрана едно лице да е служител по сигурността на информацията в една организационна единица и едновременно с това да заема длъжност в друга организационна единица или въобще в друго ведомство, ограничението произтича от обема на функциите му и необходимостта то да е лоялно към организационната единица, в която работи. Изпълнението на функции в друга организационна единица би представлявало пречка за изпълнение в пълен обем на задълженията по защита на класифицираната информация.

Не се допуска съвместяване на длъжността “служител по сигурността на информацията” с тази на “завеждащ регистратурата” поради спецификата на задълженията на тези две длъжности и прякото функционално подчинение на завеждащия регистратурата на служителя по сигурността на информацията.

Заемането на длъжност като служител по сигурността на информацията на основание граждански договор със съответната организационна единица противоречи на Закона за защита на класифицираната информация. Според чл. 20, ал. 4 от ЗЗКИ служителят по сигурността на информацията е пряко подчинен на ръководителя на организационната единица. Изпълнителят по граждански договор има самостоятелност да определя мястото си на работа и времето, през което ще я извършва. Възложителят може да приеме или да не приеме извършваната работа, но не и да определя начина на нейното извършване, като дава конкретни указания. В този смисъл изпълнителят не е подчинен на възложителя по договора относно начина на извършване на работата, а дължи да престира определения в договора резултат. В тази връзка и с оглед подчинеността на служителя по сигурността на информацията на ръководителя на организационната единица правоотношението между тях следва да се уреди под формата на трудово или служебно правоотношение. В рамките на посочените две правоотношения работникът или служителят е подчинен на работодателя или органа по назначаване и дължи престиране на работна сила при спазване на трудова дисциплина в рамките на правилата за вътрешен трудов ред.

Служителят по сигурността на информацията изпълнява следните специфични дейности, регламентирани от ЗЗКИ и Наредбата за сигурността на КИС (НСКИС) и пряко свързани със сигурността на комуникационните и информационните системи (КИС):

- По възлагането на функции по сигурността на КИС и предоставянето на достъп до КИС в организационната единица ССИ:

• Предлага служителя по сигурността на КИС (чл. 4, ал. 1 от НСКИС);
• Съгласува определянето на администратор по сигурността на КИС (чл. 7, ал. 1 от НСКИС);
• Контролира спазването на изискванията за персонална сигурност на всички лица, имащи достъп до ресурсите на КИС (в това число администраторите и потребителите на КИС, а така също и такива, които осъществяват поддръжка на системата по договор).

- По акредитирането на сигурността на КИС ССИ:

• Съгласува заявлението за започване на процедура за акредитиране (чл. 15, ал. 2 от НСКИС) и допълнително акредитиране на КИС (чл. 28, ал. 2 от НСКИС);
• Съгласува заявлението за прекратяване на сертификата за сигурност на КИС (чл. 95, ал. 2, т. 1 от НКСИС);
• Предлага на ръководителя на ОЕ документите по сигурността на КИС (задължителните специфични изисквания и процедурите за сигурност на КИС) (чл. 90, ал. 3 от ЗЗКИ).

         - При инциденти, свързани с компрометиране на сигурността на КИС, ССИ:

• Обобщава резултатите от установяването и анализирането на обстоятелствата, свързани с компрометиране сигурността на КИС, и уведомява Органа по акредитиране на сигурността на КИС (чл. 5, т. 5 г от НСКИС).

             - Общи:

ССИ отговаря за прилагането на мерки за физическа, персонална и документална сигурност в глобалната среда за сигурност на КИС (§ 1, т. 18 от Допълнителната разпоредба на НСКИС).

1. Служителят по сигурността на информацията в организационната единица може да изпълнява функциите на служител по сигурността на КИС и/или служител по криптографската сигурност.

2. Администраторът по сигурността на КИС може да изпълнява функциите на администратор по криптографската сигурност.

3. Задълженията на администратора по сигурността на КИС и на администратора на КИС трябва да са ясно разграничени, като не могат да се изпълняват от едно и също лице.

При липса на компетентни служители функциите на администратор на КИС могат да бъдат възлагани на външни фирми по силата на договори, сключени по реда на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП.

Въпросникът за нуждите на проучването на лицата за достъп до информация, класифицирана като държавна тайна съдържа тридесет предварително формулирани от законодателя въпроси. Въпросникът е приложение към ЗЗКИ и се използва само и единствено в рамките и за целите на провеждани от компетентните проучващи органи процедури по проучване за надеждност по смисъла на ЗЗКИ. Текстовете на така формулираните въпроси не представляват класифицирана информация. Всеки въпрос изисква от проучваното лице да предостави съответен отговор, който в писмен вид се отразява във Въпросника. Отговорите на въпросите, които представляват лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни не представляват класифицирана информация, освен ако след извършване на оценка по определените в ЗЗКИ критерии не се установи, че същите представляват класифицирана информация (например длъжност, самоличност, месторабота и други). За тази цел след попълване отговорите на всички изискуеми според съответния вид проучване въпроси, информацията, която се съдържа в своята цялост и съвкупност следва да се оцени съобразно законовите критерии за определяне характера на всяка информация. Това е дейност, при която се установява кумулативното наличие на всички елементи от следния фактически състав (чл. 46 от ППЗЗКИ):

1. Попада ли конкретната информация в Списъка на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна (Списъка) - Уредбата на информацията в Списъка е направена общо и абстрактно. Анализирайки конкретната информация, трябва по категоричен начин тя да бъде съотнесена към конкретна точка от Списъка, която да кореспондира точно със съдържанието на информацията. Така по несъмнен начин се указва за кои точно интереси, свързани с националната сигурност на Република България се отнася конкретната информация.

Така, ако се установи, че дадената информация попада в обхвата на Списъка във всички случаи трябва да се направи и кумулативна преценка за следното:

2. Налице ли е заплаха или опасност от увреждане или увреждане на съответните интереси
3. Нерегламентираният достъп до конкретната информация ще създаде ли опасност за посочените интереси.
4. Налице ли са обществени интереси, които подлежат на защита по смисъла на ЗЗКИ – става въпрос за конкретни интереси, така, както са дефинирани в чл. 25 във връзка с § 1, т. 13 и 14 от допълнителните разпоредби на ЗЗКИ.

В случай, че са изпълнени всички гореописани критерии се извършва преценка относно степента на заплахата или опасността от увреждане или увреждане на съответните интереси по критериите в чл. 28, ал. 2 от ЗЗКИ и съобразно тази преценка се поставя съответно ниво на класификация за сигурност.

Предвид изложеното, това дали информацията, която се съдържа във Въпросника, Приложение № 2 към чл. 47 и 48 от ЗЗКИ е или не е класифицирана информация е въпрос на комплексна оценка. В процеса на тази оценка задължително се отчита и друг законов принцип, закрепен в чл. 47, ал. 1 от ППЗЗКИ, а именно че информацията се класифицира според собственото й съдържание, а не според класификацията на информацията, на която се базира, или на информацията, за която се отнася. Отчитането на този принцип изисква определянето на характера на информацията, съдържаща се във Въпросника след неговото попълване да се извърши след оценка на нейната собствена значимост по описаните критерии, а не само на формално основание.

Според чл. 31 от ЗЗКИ тази комплексна оценка се извършва от лицето, което има право да подпише съответния документ. В конкретнтия случай, това е ръководителят на организационната единица, който е компетентен да определи дали информацията във Въпросника, Приложение № 2 след неговото попълване е класифицирана и ако да, какво е нивото на класификация за сигурност.

Съгласно чл. 49, ал. 3 от ЗЗКИ, при извършване на процедура по специално проучване за лица, които кандидатстват за длъжност или за изпълнение на конкретно възложена задача, свързана с достъп до класифицирана информация до ниво „Строго секретно“, се провежда интервю с проучваното лице и трите посочени от него лица във Въпросника. Интервюто има за цел изясняване на обстоятелства, свързани с надеждността на лицето от гледна точка на сигурността или опазване на тайната, по преценка на проучващия орган.

В случай, че в хода на процедурата по проучване за надеждност се установят несъответствия между информацията, предоставена от лицето във Въпросник Приложение № 2 към чл. 47 и чл. 48 от ЗЗКИ и тази придобита при направените проверки или се установят обстоятелства, представляващи пречка за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, с лицето се провежда интервю по реда на чл. 50 от ЗЗКИ. Интервюто има за цел изясняване на несъответствията между декларираните и установените факти и обстоятелства. За целта се изготвя въпросник, в който се формулират конкретни въпроси, на които лицето отговаря писмено. Въпросите трябва да бъдат отворени и да дават възможност интервюираният да предостави максимално изчерпателна информация, с цел обективна оценка за неговата надеждност от гледна точка на сигурността  и на опазване на тайната, съгласно изискванията на чл. 41 и чл. 42 от ЗЗКИ.

Интервюто по чл. 50 от ЗЗКИ не се провежда, когато то би могло да доведе до нерегламентиран достъп до класифицирана информация

В случаите, когато лице, назначено като служител по сигурността на информацията, преминава на друга длъжност, за заемането на която се изисква достъп до класифицирана информация, се прилага разпоредбата на чл. 55, ал. 4 от ЗЗКИ. За целта е необходимо организационната единица, в която ще заема длъжност лицето, да изпрати в компетентния проучващ орган искане Приложение № 14, към чл. 148 от ППЗЗКИ и копие на издаденото от ДКСИ разрешение за достъп до класифицирана информация. Новото разрешение за достъп до класифицирана информация ще бъде със срока на валидност на издаденото разрешение от ДКСИ, в качеството му на  служител по сигурността на информацията.

В случаите когато ръководителят на организационната единица ще изпълнява функциите на служител по сигурността на информацията, той предварително информира в писмен вид за това ДКСИ, като декларира, че отговаря на изискванията на чл. 40, ал.1 от ЗЗКИ.

Съгласно чл. 57, ал. 3 и чл. 59, ал. 3 от ЗЗКИ, актовете на отказ за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация не се мотивират, а само се посочват правните основания.

Когато в хода на процедурата по проучване за надеждност се установи че проучваното лице не отговаря на някое от изскванията на чл. 40, ал. 1 от ЗЗКИ, проучващият орган издава отказ за достъп до класифицирана информация, съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗЗКИ. В този случай проучващият орган следва да установи по неоспорим начин и да документира с официални свидетелстващи документи всички факти и обстоятелства, които доказват, че проучваното лице не отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗЗКИ.

Органът, издал разрешението за достъп до класифицирана информация,  при установяване на нови факти и обстоятелства, които определят лицето като неотговарящо на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗЗКИ, отнема издаденото разрешение, съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗКИ. Проучващият орган следва да документира с официални свидетелстващи документи всички факти и обстоятелства, които доказват, че проучваното лице не отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗЗКИ.

Съгласно чл. 47, ал. 2 от ППЗЗКИ нивото на класификация на документ, включващ приложения, следва да съответства на най-високото ниво на класификация на тези приложения. С допълнението на ППЗЗКИ се гарантира документалната сигурност на класифицираната информация.

Унищожаването на съхраняваните дела по проучване за надеждност, наследени от друга организационна единица, в резултат на извършени структурни промени, следва да се извърши от комисия, назначена от ръководителя на организационната единица – правоприемник, по реда на чл. 156, ал. 1 от ППЗЗКИ и във връзка с чл. 70, ал. 4 от ЗЗКИ.

Лицето, на което ще се предоставя такъв достъп, трябва да заема длъжност (или да изпълнява задача), включена в списъка на длъжностите или задачите в организационната единица, за които се изисква достъп до класифицирана информация на НАТО и/или на ЕС, при спазване на принципа „необходимост да се знае“, да има валидно разрешение за достъп до класифицирана информация със съответното ниво, да е обучено за работа с класифицирана информация на НАТО и/или на ЕС, като писмено е декларирало, че съзнава отговорностите си, свързани със защитата на тази информация.

ДКСИ, съгласно правомощията си по чл. 9, т. 10 от Закона за защита на класифицираната информация, в случай на необходимост, когато се изисква потвърждението да е издадено от Националния орган по сигурността по искане на друга държава или международна организация, потвърждава пред съответните чуждестранни власти, че лицето притежава съответното разрешение. За целта служителят по сигурността на информацията на организационната единица, чийто служител е лицето, изпраща в ДКСИ следната информация:

• конкретния повод и нивото на класификация на информацията, до която ще има достъп лицето;
• три имена на латиница по лична карта, дата и място на раждане;
• точен електронен адрес и лице за кореспонденция, където да бъде изпратено потвърждението;
• копие на декларация/и, че съзнава отговорностите си, свързани със защитата на класифицираната информация на НАТО и/или ЕС.

Във всички останали случаи на необходимост от удостоверяване правото на достъп на съответните лица, потвърждението може да бъде издадено от служителя по сигурността на информацията на организационната единица, чийто служител е лицето, като компетентен орган по сигурността на съответната организационна единица, съгласно ЗЗКИ, Политиката на НАТО по сигурността СМ (2002) 49, Директивата на НАТО по персонална сигурност AC/35/D/2000REV8 и Правилата по сигурността на Съвета (2013/488/ЕС).